ЕВОЛЮЦИЯТА: Сити премина от драма в криза. Или пък не?

Последните 10 години свикнахме с информационния поток от статистики и рекорди, с които всички, пишещи и говорещи за футбол автори, си служеха, стане ли въпрос за Манчестър Сити. Факт е, че клубът не е част от традиционната тройка или четворка най-титуловани, респ. популярни отбори в английския футбол и няма техният легендарен статут. А това усложнява процеса на анализ и обобщения, т.к. не могат да бъдат използвани клишета. За сметка на това, моментната ситуация в Ман Сити е изключителен катализатор имено на стереотипи – драма и криза са ключови думи, които изпъкват наравно с името на клуба при търсене на информация. Донякъде не без основание, т.к. в ерата Гуардиола Гражданите са изправени за първи път пред 5 последователни загуби във всички турнири (статистика и рекорди). И не само – Манчестър Сити е първият отбор допуснал да не спечели мач в ШЛ след като е водил с 3 гола (статистика и рекорди). А кога Етихад е виждал 4 невърнати въобще гола при домакинство е въпрос, който ще влезе във футболните куизи. И отговорът е – НИКОГА. Поне Етихад.

Какво казва Пеп

Да си Хосеп Гуардиола последните 4-5 седмици си е живо наказание. Но не и повод за самонаказание – внимавайте какво говорите публично :). На традиционната пресконференция преди мача на Анфийлд в неделя, запитан какво точно представлява гостуване на Анфийлд в сегашното положение на клуба, мениджърът каза, че това е просто “следващия мач на отбора”. Разбира се, никой не му (по)вярва, но можем единствено да се надяваме това да е психологическата подготовка и настройка на футболистите на Сити. А те определено имат нужда от такава, както и от опомняне и събиране. Или още казано КОНЦЕНТРАЦИЯ. 

Израз на какво е равенството на Етихад от отминалия вторник  (Ман Сити 3 – 3 Фейенорд / ШЛ)

Мненията на фенове, журналисти, специалисти и просто футболни хора, които се опитват да гледат безпристрастно в този случай, обобщено звучат така:

1. 1. Подценяване на ситуацията.
   2. Липса на концентрация.
   3. Аматьорски грешки в съчетание с елементарни липси от спортно-техническо естество.
   4. Прекомерно силно желание на футболистите да се докажат (дали на треньор, дали на фенове или въобще, не  е ясно).
   5. Множество персонални грешки – основно в халфовата и най-вече в защитната линия.

Недалновидност или футболна философия

Ако гореизброените 5 точки отчитат конкретиката на срещата на Етихад от 26 ноември, то къде може да се корени проблемът? Заговори се за недалновидност от страна на Гуардиола, чиято футболна философия изключва голям титулярен състав. В доста интервюта той е казвал, че иска да има 1 футболист, способен да играе на поне 2 позиции, вместо 2-ма футболиста за 1 място. Едно, защото тази поливалентност създава условия играчите да се развиват и дори да откриват свои нови възможности без непременно да бъдат “закотвяни” на една линия. Второ – това е и финансова дисциплина. Да, вярно прочетохте – именно мениджърът на отбора, за който се смята, че се къпе в петролни милиарди, не иска да харчи излишни пари. И той не го прави.

Закъсня ли Гуардиола с подмладяването на отбора

И да, и не. Доколкото през годините е видно и човек може да съди по решенията, взети от каталунеца, той залага на плавните преходи в отбора си. Това от една страна. А от друга – отдава изключително значение на академията на Манчестър Сити. На Грийлиш му трябваха 2 години, за да стане незаменимо ляво крило. Фил Фоден дори все още не е в състояние да бъде новия КДБ. Родри се наложи твърдо едва след отказването на тройката Вини Компани, Фернандиньо и Давид Силва. Заместниците на Аймерик Лапорт и Жоао Кансело и с днешна дата не са съвсем ясни, т.к. има няколко човека, които Пеп върти на техните позиции последните 2 сезона, но защитата на Сити придобива все по-гротескни измерения. Едерсон от своя страна е направо неузнаваем – хазартният му стил, който разделя феновете на 2, беше някак си преглъщан. Но миналия сезон взриви търпението. А този, особено след вторник… си е основание да поседи малко на резервната скамейка. В заключение – онова, което беше “the best defence in Europe”, е спомен. Макар и хубав, но просто спомен.

Няколко са имената от академията, които блестят, макар към този момент само един да грее ярко – Фил Фоден. Така, де – сега е малко попрегорял, защото е сянка на самия себе си от предния сезон. Оскар Боб беше категорично слаган в сметките да подсили средата на терена и нападението. Рико Люис е почти несменяем титуляр, но уви – нямаше време да бъде изграден като състезател, т.к. контузиите на титулярите затиснаха Пеп неочаквано и малкият трябваше с вълшебна пръчица сам да стане титуляр за отрицателно време. Джеймс Макати, Нико О’Райли, Джамай Симпсън-Пюзи – все имена, блестящи с талант, но… твърде, твърде млади и необиграни. Неписано правило е, че всеки кадет (първо) трябва да бъде развит,  (второ) – наложен и чак след това да се превърне в титуляр. Време, което Фил Фоден имаше. Но не и младоците, чиито имена изброих малко по-нагоре. И това доста обърка сметките на Пеп.

Могат ли многото контузени основни играчи да са оправдание?

Да – могат. Но няма да е мъжкарско в спорт като този. Затова ще се опитам да дам някакво обяснение, подчинено на фактологията. Обърнете внимание на следното: